Племенницата на Жак Асеов се завърна в Дупница след 64 години

08/01/2018 11:03:00
Племенницата на Жак Асеов се завърна в Дупница след 64 години

Племенницата на видния дупнишки бизнесмен и филантроп, Жак Асеов, се завърна в България след 64 години. Франклина Шохам е родена в Самоков и е внучка на една от сестрите на Жак Асеов /Ребека Леви, също родена в Дупница/. Франклина, заедно с майка си и баща си, напускат страната през 1954 г.  и заминават да живеят в Израел. Поводът за визитата е дълголетната носталгия и любов стаена в сърцето й към корените и страната, в която е родена. В центъра на Дупница я срещаме, със семейството й , очите й блестят, душата й е превъзбудена от изплуващи спомени от детството. Тя споделя, че идването тук е най-прекрасния подарък, който е получавала от съпруга си и нейните три децата.

 „Емоцията, която изпълва сърцето ми е неописуема. Идвайки в Рилския манастир и посещението ми в Дупница, откъдето са и родителите ми, баба ми, дядо ми, събудиха красиви спомени, изпълниха душата ми с умиление. Предстои ми отиване в Самоков, родният ми град. Дупница и Самоков са моите корени. Още по-щастлива съм от отношението и заинтересоваността на моето семейство към България, уважението, което изпитват към родината ми. Аз обичам България. Тук съм родена. Гордея се, че съм българка, гордея се с народа ни и подвига му, който успя да защити и спаси близо 50 000 евреи от лагерите на смъртта”, споделя през сълзи Франклина и продължава да разказва:

"Моята баба Ребека е сестра на Жак Аселов. Тя има три деца от брака си с Бехор Леви: Марко Мордехай, Виталий и майка ми Регина. Човекът, който беше номер две на Жак Асеов е вуйчо ми Марко.”. Той бе изключително успешен човек в Израел и Италия”, споделя тя.

През 1954 година,  Франклина заедно с майка си /дупничанката Регина Леви и нейният баща отиват да живеят в Израел. След гимназия завършва Музикалната академия и се реализира като успешен преподавател по пиано. В Израел тя среща голямата си любов, нейният съпруг Гидон Шохам.  Съдбата ги дарява с двама синове и дъщеря, а днес те се радват и на седем внуци.  След войните в Израел, в които участва съпругът й и покрай служебните му ангажименти, те заминават в Калгари /Канада/, където 38 години градят своят живот. Във времето семейството основава компания, занимаваща се с охранителна дейност, а  днес тя жъне голям успех.  Франклина Шохам определя живота си като добре реализиран и щастлив, тъй като и трите и деца живеят в близост до нея и прекарват достатъчно време заедно. Родителите на Франклина избират да продължат живота си в Израел където и умират. Днес тя се радва на срещи със сестра си и нейното семейство, когато се връща в дома си там, или когато те отиват на гости в Канада. За двете сестри предстои емоционална среща след дни в морската столица, където, за пръв път, след толкова години, ще бъдат заедно в България.

Срещата ни  се осъществява в центъра на Дупница, на чаша кафе, в кратък, но топъл и емоционален разговор,  а обаятелната Франклина ни разказа освен за живота си, но и за спомените за Жак Асеов:

„Жак Асеов наследи работата с тютюна от неговия баща Хаим. Това беше огромен бизнес, а той го направи и успешен, като в същото време помагаше изключително много на хората. Жак беше сърцат дарител и строител. Покрай бизнеса си той контактуваше служебно с германци, които го предупредиха, че времената са лоши за евреите и трябва да напусне България. Така той се установи в Ню Йорк и започна нов бизнес, като доказа своя потенциал на изключителен предприемач и там.  Бях омъжена, на около 19 години, когато вуйчо ми Виталий ни покани да отидем в Париж,  направи  ни семеен подарък - екскурзия. Тогава за първи път се срещнах с чичо си Жак Асеов, големият брат на баба ми. Той имаше апартамент на "Шанз Елизе" . За нашето комфортно прекарване ни предостави личната си лимузина с шофьор, за да можем да видим повече забележителни места от Париж.  Това, което помня от нашия разговор, е че прояви изключителен заинтересованост към семейството ми, към това как живеем, как се устройва живота ни. Тогава бяхме млади току-що завършили образование си, интересуваше се как ще продължи нашата реализация. Голямо е делото не само в България на Жак Асеов, той също построи прекрасен старчески дом за българи в Ришон Лецион /Израел/, който носи неговото име. Баба ми и дядо ми, като направиха определена възраст пожелаха да отидат в този дом, за да прекарат остатъка от живота там, в дома, който изгради нейният брат. Всички в Израел изпитваха огромен респект от делото на Жак. Той финансово подпомагаше и университета. Помогна финансово на много български евреи, които се изселиха и установиха живота си там. Жак Асеов почива преди неговата съпруга /27.10.1982 г/ Лола, която е българска еврейка, израстнала в Швейцария. Те нямаха деца. След смъртта му Лола наследи всичко и продължи делото му  като дари много пари за добри дела и каузи.

На въпрос към Франклина с какво чувство ще се завърне в Канада след визитата й в България, тя отговори:

„Родината е най-топлото, съкровено и лично кътче в душата ми и в това няма никакво съмнение. При възможност отново ще дойда, но по важното е, че тази любов предадох в сърцата на децата си, които знам, че винаги ще се връщат тук. След толкова много години вече съм спокойна, че се докоснах до тази свещена за мен земя и прекрасния ни народ. Отново преживях емоцията, а картините от детството ми заблестяха с ярките си цветове. Какво по-голямо щастие от това”

Жак Асеов: Роден на 09.01.1896 г. в град Дупница и принадлежи към един от известните родове. Умира на 27.10.1982 г. в Ню Йорк. Той е сред най-богатите хора на времето в Царство България, благодарение най-вече, на семейния бизнес с тютюн. Наследява този бизнес от баща си /Хаим Аселов/. Той  прави и фабрика "Фернандес", а на произвежданите цигари като марка слага фамилното си име.

През 1926 г. става изключителен представител на германската тютюнева фирма "Реемтсма" в Царство България, благодарение на което още повече забогатява.

След   деветнадесетомайския преврат продава част от имотите си и се преселва в САЩ.

В България финансира вестник „Слово”, създател на Съюз на журналистите, строи кинотеатър ”Роял”/ днес театър "Българска армия"/, дарява пари за изграждането на метеорологичната  станция на връх „Мусала”, финансира изграждането на читалище „Зора” с театъра в Дупница, както и Туристическото дружество. Той е и първият представител на „Дженеръл Мотърс” за България

Филантропната му дейност е богата. През целият си живот гради и дарява не само в България, но и извън нейните предели.

 

 

Сподели



Коментари

Няма публикувани коментари!

Напиши Коментар

Вашето Име

Вашият Коментар