Три именити личности удостояват със званието „Почетен гражданин” на тържествена сесия

10/12/2018 18:36:32
Три именити личности удостояват със званието „Почетен гражданин” на тържествена сесия

Три именити личности ще бъдат удостоени със званието „Почетен гражданин” на тържествена сесия на ОбС- Дупница по повод Празника на града -19 октомври. Това са треньорът на волейболния „Марек-Юнион- Ивкони”- Найден Найденов, който изведе клуба 4 поредни години до шампионска титла,  световноизвестният  художник Алцек Мишев и заслужилият дупнишки учител, носител на почетен орден „Кирил и Методий” първа и втора степен – Олег Шереметиев.

Найден Стоянов Найденов е роден на 25 май 1967 г в гр. Пазарджик. Дългогодишен волейболист на редица родни и европейски клубове. В продължение на 10 години е капитан на националния отбор на България.

Започва на 12 години в „Хебър”. Състезава се още за ЦСКА, Левски, Марек Юнион-Ивкони, Монтана, Лукойл Нефтохимик,  Добруджа/в България/ и Фенербахче, Галатасарай,Анкара,Чанка Беледие, Ираклис, Олимпиакос, Младост Загреб/ в чужбина/.

10 години е част от националния отбор- младежи и мъже. Участва в Световната лига, 3 Световни, 7 Европейски първенства и на Олимпиадите в Сеул и Атланта. Бил е капитан на Националния отбор.

Прекратява кариерата си 2008 година.

Треньор е на Левски и Марек Юнион –Ивкони /Дупница/.

С Марек Юнион-Ивкони става шампион през 2012 , 2013, 2014 и 2015 година. Носител на купата на България с отбора на Дупница за 2013 година. С него като треньор представителният мъжки отбор по волейбол на „Марек Юнион –Ивкони”/ Дупница/ постига най- значимите успехи в своята история, а Дупница се утвърждава като един от основните волейболни центове в страната.

Помощник-треньор на Националния отбор.

През 2012 г. за Олимпийските игри в Лондон е назначен за старши треньор. Отборът под неговото ръководство достига до 4 място.

След олимпиадата за старши треньор на националите е назначен Камило Плачи, а Найден Найденов се връща на помощник-треньорския пост.

Алцек Любомиров Мишев

Роден в Дупница през 1940 г. През 1966 г. завършва Висшия институт за изобразително изкуство в София, а през 1971 г. заминава за Италия. Странството му в чужбина в годините на социализма го превръща в „беглец”, „изменник на родината” и „невъзвращенец”. Никога повече не вижда майка си, защото властите на три пъти не й разрешават да напусне страната, за да се срещне със сина си. Именно на нея, световноизвестният днес художник, иска да посвети признанието на съгражданите си. Баща му е бил председател на туристическото дружество в града и е участвал във възстановяването на изгорялата хижа „Скакавица”.

Прадядо му- Иван Зографов, е един от авторите на известните сцени  с Ада върху фасадата на църквата в Рилския манастир. Като момче Алцек посещава обителта на всички големи празници и цялото му детство е свързано с нея и с планината.

В своя мащабна картина в старинна италианска катедрала той пресъздава гроздобера от Хрельовата кула, добавя и лозница с много гроздове, а в пролуките между дърветата рисува и самия Рилски манастир. В свободния свят талантът и волята му го водят бързо към славата. Само след 5-6 години Мишев е определен, заедно с Кристо, като един от 30-те най-значими европейски художници- концептуалисти. Картините му са част от фондовете на най-престижните музеи и галерии в света, а уникалните му пърформанси, съчетаващи музика, живопис, пластика, театър и астрономия, представени в неформална обстановка, на границата на провокацията, го правят изключително ярък и самобитен представител на световното авангардно изкуство, с когото Дупница и България могат да се гордеят.

В своят дълъг и труден път на развитие Алцек Мишев никога не е забравял своят роден град и гордо нарича себе си „дупничанин”.

Олег Стефанов Шереметиев е роден през 1933 г. в Дупница. Родителите му са руски емигранти, потърсили убежище в Царство България. Основното и средното си образование завършва в Дупница, след което се записва като редовен студент в Машинно електротехническия институт/ /МЕИ-СОФИЯ/. Съобразно специалността си е прехвърлен в Русенския институт по механизация и електрификация на селското стопанство. След дипломирането си е началник на ремонтна работилница към Машинно тракторната станция в града. След 2 години е назначен за учител в Машинно-тракторното училище в с. Самораново. Само след една година е прехвърлен като учител в Механотехникума в Дупница. В резултат на отличната му работа го връщат в МТУ вече като директор, а през 1962 година заема като титуляр отговорната длъжност „Директор” на Техникума по механотехника в Дупница.

До 1933 г. инж. Олег Шереметиев неизменно стои на върха в това учебно заведение, постепенно разширило дейността си и като вечерна, и задочна форма на обучение. С името му се свързва изключителното израстване на Техникума. Този Техникум /вече Механо-електротехникум/ стана притегателно място не само за учениците от града, но и от съседни, и отдалечени градове и общини. Инж. Шереметиев отбелязва успешната си работа като резултат от екипната дейност на целия учителски колектив, както и на неговите заместници. Известно е, че по това време в училището беше изградена солидна материална база:

Работилници, учебни сгради, модерно машинно оборудване и съвременна апаратура.

Удостояван със званието „Заслужил учител”, с орден „Кирил и Методий” – втора степен, после с „Кирил и Методий”-първа степен, традиционни и юбилейни награди и грамоти, които трудно могат да бъдат изброени.

Днес инж. Олег Шереметиев представлява име, пред което се прекланят с признателност стотици забележителни специалисти, пръснати по страната и света. До неговото име неизменно стои името на град Дупница.

 

Сподели



Коментари

Няма публикувани коментари!

Напиши Коментар

Вашето Име

Вашият Коментар